Кристиян Лентър

[Кристиян Лантър]

Име:
Кристиян Лентър
Години:
17
Прякор:
Крис, Кис, Лентър
Какъв е героят ви /: Боец
Характер:
Неудържим. Опасен. Интересен. Мистериозен. Съвършен. Нахален. Саркастичен.
Това
са едни от малкото думи, с които можем да опишем характера му.
Всъщност, ако искаме да изброим всичките, то тогава, дами и господа,
които четете това, ще трябва да се създаде напълно нов език. И какво
по-хубаво от това да го наречем на него? Все пак това се равнява на
по-голяма стойност, отколкото и нобеловата награда (която Адриан трябва
да получи, само защото съществува на този свят).
Самовлюбен е. При
това много. Винаги ще намери начин, за да изтъкне пред вас собствените
си качества, които, всъщност, не са малко. А и, доколкото разбрахте от
прочетеното досега, едва ли ще имат и някога край. Може да се нарече
малко суетен, но не чак дотолкова, че да се задържа пред огледалото с
часове наред.

Външен вид:
Навярно в момента се чуха толкова много женски възклицания и
обожания, отправени към него. И нормално. Кое същество от женския пол не
би въздъхнало по нашия герой? Няма такова, което да не може да устои на
дяволско неземния чар на Лентър. Просто няма, колкото и да се опитвате
да ми се противопоставяте. Няма, просто няма, така че не спорете.
Доводите ви ще си останат безсмислени завинаги.
Висок, висок, но не
чак толкова, че да стърчи над останалите. И все пак неговите
забележителни 1,90 см действат като магнит за жените. А и защо не? Всяка
уважаваща себе си дама би предпочела тази височина, отколкото някой,
който ти стига до носа.... Ех, днешните мъже... Те можеха да се опишат с
две думи - пълно разочарование отвсякъде. Откъдето и да ги погледнеш,
те просто нямаха добра и хубава страна. Природата им си го връщаше, но, Мат, тебе те обича, нали?

История:

Лукс. Парфюмерия, бижутерия и всякакви други неща.
Металът
проблесна на лунната светлина. Адриан изпусна бръснарското ножче. Какво
беше направил? Какво беше сторил? Беше го убил, а майка му... е, баща
му си го заслужаваше, все пак. Нямаше никакво право да се меси в
животите им. Да малтретира. Беззащитни хора. Никога повече. Той
приклекна. Всичко наоколо беше в кръв. Ръцете му, големите локви, които
се разливаха по пода. Кървава баня в пълното си значение. Дори тялото на
жертвата не можеше да се познае.
Не!
Беше се превърнал в
чудовище. А дори не бе искал да го направи... отначало. Сега повече се
замисли над постъпките си. Превръщаше се като тези от арената. Дарси
прехапа устната си. Трябваше да изчезне... някак си!
А не можеше... Краката му се опитваха да тръгнат, но те не се подчиняваха. Мозъкът му не работеше.
Няколко
минути по-късно бе пред огледалото. Изкрещя и замахна към гладката му
повърхност. Стъклото се счупи и малки късчета започнаха да падат.
Всичко падаше, падаше....
Падаше.

Снимка:
Макс Ирон

[Amber Smith]

Одобрен си